МИДЍЛЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от мидил. — Младите трябва да се избесят .. — ще да ни каже един от българските джамбази, който мисли, че и хората са мидилчета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 156.
