МИДИНЀТКА ж. Остар. Продавачка на облекло. Вън, до светналата врата, стоеха любопитно и плахо малка мидинетка, амбулантна продавачка, оставила колцата си наблизо, и хлапак, с вечерни вестници. К. Константинов, ПЗ, 156-157.

— От фр. midinette.


Източник: Речник на българския език (онлайн)