МЍЕНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от мия и от мия се. Но тя не ме мразеше. Сутрин ми носеше вода за миене, вечер на лампа кърпеше чорапите ми. П. Вежинов, НС, 21. Както си миеше чиниите в кухнята, госпожа Омайникова се сети внезапно за нещо, остави миенето и забърза към кабинета на мъжа си. Д. Калфов, Избр. разк., 88. Николина беше привършила миенето, седеше накрая на кревата, със завити около главата мокри коси и бършеше лицето си и рамената с голяма кърпа. Г. Райчев, ЗК, 48. Миене на ръце. Миене на под.