МЍЕЩ,-а, -о, мн. -и. Сег. деят. прич. от мия като прил. Който се използва за миене, почистване. Флуоровъглеродните сапуни ще заменят всички миещи вещества. С такъв сапун .. съвсем лесно ще се измият ръце, изцапани с машинно масло или със смола. ВН, 1961, бр. 2937, 4.
◊ Миеща мечка. Обикновен енот. Procyon lotor. Най-голяма известност има малката миеща мечка или енот. К. Тулешков, ХЖ II, 26.