МИЖЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мижа; жумене. И ние го осъждаме строго това прекалено патриотическо явление, това доброволно самозаблуждение и мижене пред съкрушаващите факти на историята. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 52.
