МИЖИТУ̀РКО м. Разг. Неодобр. Мижитурка. Детето го въздържаше от постъпки, последствията на които не би могъл да предвиди. Щеше ли като някой мижитурко да заплашва Топава и той, подлецът, да му се зъби злобно? Ст. Мокрев, ПСН, 124.
