МИЖИТУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до мижитурка. Стане ли рядкост, мижитурката ще вземе да ни липсва. Изведнъж ще бъде взета под закрила. Може би ще се създадат резервати за мижитурки или мижитурски развъдници. Й. Попов, ПЧ, 58. Мижитурска проява.
МИЖИТУ̀РСКИ. Разг. Неодобр. Нареч. от прил. мижитурски. Тя постъпи така мижитурски, че разочарова всички.