МЍЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на мижо2; чичов. — „Маро льо, мари мижова, / я що ти, Маро, приляга, / като ми водиш хороно, / стана ли ми щеш за снаа?“ Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 97. Майчинко, мила майчинко, / ютре ме рано возвикай / водица да ти донесам, / взам да ма, майчо, проводиш / на мижована меджица, / жьолтана жьотва да жънем. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 11.
2. Като същ. мижови мн. Домът или семейството на мижо. Сватбарите — братовчеди, братовчедки, мижови, бубайкови отначало се наежиха и развикаха, но колкото Делимехметювите наближаваха към селото, толкоз се те стаяваха и стопяваха. Н. Хайтов, ДР, 160.