МЍЗА ж. Заложена сума при игра на карти, рулетка и др. Играеха с малки мизи, за забавление, ала Никола, човек на хазарта, подигаше мизата и често губеше значителни суми. Ем. Станев, ИК III, 19. Играхме на барбут в кръчмата на Илийчо Миразчийски. Аз си бях измайсторил две фалшиви зарчета .. Както се следва в такива случаи, аз губех малките мизи, а големите прибирах в джоба си. А. Гуляшки, ЗР, 78. Но пусти дявол работа си няма: / Избухна свада най-накрай голяма! / Героят беше мизата укрил, / а оня [другият] за врата го бе словил. Ем. Попдимитров, СР, 10.

— От фр. mise.


Източник: Речник на българския език (онлайн)