МИЗАНТРОПЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мизантропски; човеконенавистен. Противоп. филантропически, човеколюбив. Някои велики хумористи в миналото са станали мизантропи, но изкуството им не е мизантропично, сатиричното изкуство при последна сметка е за хората, то ги лекува от нравствени рани. Съвр., 1975, кн. 2, 75. То [детето] е истински контраст с мизантропичния образ на майка си. Подвижна, светла човешка капчица, отпръсната от някой светъл човешки поток. З. Сребров, Избр. разк., 180.