МИЗЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е резултат от мизерия, в който липсват необходимите материални условия, беден. Противоп. богат. Едва в средата на стаята можех да се изправя с цял ръст. Разбира се, това беше една мизерна квартира и дума не можеше да става, че ми харесва. А. Гуляшки, ДМС, 189. Имайки предвид сегашното ни крайно мизерно материално положение, Вие ще прецените и каква ще бъде помощта. Н. Ферманджиев, РХ, 251. Могат ли богаташи и хубавци да живеят спокойно без клеветници? Сякаш те нямат право да бъдат честни и щастливи — и честността е само в мизерни къщурки, дрипи и грозни жени. Г. Стаматов, Разк. II, 93-94. Мизерен и нерадостен беше животът на трънските строители. Сл. Трънски, Н, 22.
2. За материални средства — който е много малък и недостатъчен; оскъден, нищожен. Парите, които отделяхме от собствените си мизерни надници, бяха съвсем недостатъчни, а нуждите на организацията непрекъснато растяха. М. Гръбчева, ВИН, 69. Но можеше ли този полицай с докторат да повярва, че изхранвам тричленното си семейство с такива мизерни доходи? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 152. Години наред той [Яворов] е дребен чиновник с мизерна заплата. ЛФ, 1958, бр. 2, 1. Работеха из страната на селските чорбаджии за мизерни количества царевица. ОФ, 1958, бр. 4419, 2.
3. Който не удовлетворява като количество, качество, проява или състояние и поради това няма стойност, значение. Нямаше вече да се вслушвам нощем в проклетите стъпки по коридора .. и да изпитам малкото, подло облекчение от това, че палачите са спрели пред друга килия, че мъченията се отлагат с няколко мизерни часа. Ем. Манов, ПЯ, 5. Стъмни се .. Около Градската градина накачиха мъгливи фенери, с мизерни свещици, и ги запалиха. Ето, туй е то столичната илюминация. Каква подигравка с думата! Ал. Константинов, Съч., 130. Старият път през прохода е мизерна диря с два дълбоки коловоза. Г. Караславов, ПМ, 11. // Който е съвсем незначителен, малък. С всичко е примирен — и с дебелината си, и с мизерната си служба, и с Протопопов, и с целия си живот. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. Истинският талант може да се прояви и в най-мизерна ролица — и домогванията на един недобросъвестен разпределител на ролите спрямо такъв талант не значат нищо. Ст. Грудев, АБ, 57.
4. Прен. Който е подъл, недостоен, низък. Карафинков е само добро агитационно оръдие, но мизерна личност и като гражданин, и човек. Ив. Вазов, Съч. Х, 62. Вий сте свидетели на една от неговите [на просяка] мизерни комедии! Ал. Константинов, БГ, 84. // Който съдържа подлост, низост. Редакцията на в. „Прогрес“ .. отиде до едно действително ренегатство. Известно е какво мизерно поведение държа и държи до днес тоя вестник и неговият редактор. Д. Благоев, ЛКС, 80. Народът навсякъде в Северна и Южна България е дълбоко възмутен от мизерния постъпък на тия бунтовници и заявява (че е готов) да жертвува мило и драго, за да се накажат тези изменници. С. Радев, ССБ II, 144-145. Мизерен страх.