МЍКРОРАЙО̀Н м. 1. Неголяма обособена част от район. Така със звуците си той [мъжката чучулига] маркира микрорайона, в който се е заселил. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6. В някои микрорайони на страната атмосферният въздух все още се замърсява от индустриалните предприятия и с това се застрашава животът на животинския и растителния свят. ЛР, 1977, кн. 5, 8. Експедицията събра сведения за най-интересните екскурзионни обекти на микрорайона: планинските езера Кара-Хема и Ак-Сук, панорамните върхове на Даштиг-Хемския хребет. Е, 1964, бр. 9, 4.
2. Обособена териториално и културно-битова част от административно самостоятелен жилищен район в голям град. През идната година институтът е запланувал да разработи не по-малко важни за нашето строителство теми като „Градоустройственото планиране ..“, „Изграждането на жилищните микрорайони“. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Белезите на бъдещето се виждат вече и днес. В микрорайона № 113 се появиха първите здания, в другите квартали се слагат основите и се извършват изкопните работи. ВН, 1960, бр. 2610, 1. В основата на всички застроявания на новите територии е залегнал принципът на разделянето им на микрорайони. ВН, 1960, бр. 2658, 1.