МЍКРОРЕЛЀФ м. Спец. 1. Малки неравности, гънки, възвишения и вдлъбнатини на земната повърхност, които не надминават няколко метра. Ледникът е дълъг 19,5 км, а широк 600-1000 м. Повърхността му има типичен микрорелеф големи пукнатини, ями, .., долини и каньони. Ст. Петров, П, 53. От много голямо значение при напояването е микрорелефът на местността. Изравняването на малките възвишения и трапчинки на почвата е наложително. Пр, 1954, кн. 1, 26. В някои случаи, в зависимост от микрорелефа, част от солите се преразпределят по почвената повърхност. П. Боянов, П, 355.

2. Спец. Неравности по повърхността на шлиф, по които се определя строежът на метала.


Източник: Речник на българския език (онлайн)