МИКРОСКО̀П м. Оптичен уред за получаване на силно увеличени образи на много малки обекти и за наблюдаване на подробности, невидими с просто око. Професор Орлов — .. — седеше приведен над микроскопа си и от няколко часа наблюдаваше все едно и също предметно стъкло. Ст. Волев, МС, 5. В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби. Й. Йовков, М, 33. Когато изследваният предмет е съвършено малък, увеличението, което дава лупата, не е достатъчно. Тогава се прибягва до двукратно увеличение: вместо да разглеждаме с лупата самия предмет, разглеждаме неговия уголемен образ, получен чрез друга леща. Такова е действието на микроскопа. Физ. Х кл, 1951, 153. Когато за пръв път започват да разглеждат под микроскоп различни органи на растението, установяват, че растението има вътрешно устройство, напомнящо пчелна пита. Бтн V и VI кл (превод), 12. Бактериите могат да се видят само под микроскоп. По форма те са твърде различни. Бтн V и VI кл (превод), 161.
◊ Електронен (неутронен, протонен, лазерен) микроскоп. Спец. Микроскоп, при който светлината е заменена с електронен (и др.) поток, увеличаващ десетки и стотици хиляди пъти наблюдавания обект. Наблюдаването им [на вирусите] става само с електронен микроскоп, който дава 100 000 и повече пъти увеличение. НТМ, 1962, кн. 3, 22. Сега в Института по автоматика и електрометрия се работи по създаването на лазерен микроскоп и корелатор за фотоброене. РД, 1978, бр. 334, 4.
— От гр. μικρός 'малък' + σκοπέω 'гледам'.