МЍКРОТЕЛЕФО̀Н м. Спец. Слушалката с микрофона като част от телефонен апарат. За по-голямо удобство в съвременните телефонни апарати микрофонът и телефонната слушалка са поставени в една обща тръба, наречена микротелефон. Физ. VIII кл, 1965, 101. Абонат, който е повикан на телефона, трябва да вземе микротелефона с лявата си ръка, да постави слушалката на ухото и да се обади.


Източник: Речник на българския език (онлайн)