МЍКРОФЛО̀РА ж. Биол. Съвкупност от растителните микроорганизми в дадена естествена среда (въздух, почва, вода, хранителни продукти и др.). За всеки вид или група видове растения е характерна особена микрофлора в зоната на кореновата им система. П. Боянов, П, 45. Във всяка вторично заздравяваща рана се намира най-разнообразна микрофлора, която предизвиква продължително гноетечение. Ц. Михов и др., КП, 49. Повечето животни са в състояние да синтезират посредством микрофлората в търбуха им необходимото количество витамин В2. Б. Банков и др., ВВ, 32. Например 2% разтвор от готварска сол значително отслабва развитието на известни бактерии; ..; 10% потиска развитието на дрождите; 30% потиска развитието на цялата микрофлора. Т. Дарджонов, МПЖ, 16. През ХХ век Мечников отдавал голяма роля на микрофлората в дебелите черва, която систематически отравя и състарява организма. НТМ, 1961, кн. 3, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)