МИКРОФО̀Н м. 1. Физ. Електроакустичен уред, който преобразува звуковите трептения в електрически вълни със същата честота и се използва за предаване на звуци на далечно разстояние или за тяхното усилване. След този номер се яви артист, който тичаше с микрофон по сцената и разправяше духовитости. Г. Белев, КВА, 145. На различни места из залата висят чувствителни микрофони. К, 1963, кн. 1, 18. Една вечер, като свирех пред приятели, искаха да запишат всичко на магнетофон, но щепселът на микрофона беше развален. Ст. Даскалов, ЕС, 307. Да се сложат тайни микрофони в домовете им! Да се види кой какво мисли и кой как разсъждава! Τ. Караславов, Избр. съч. II, 213. В една съвременна уредба за предаване говор на разстояние по жици се различават две основни части: микрофон и телефонна слушалка. Микрофонът преобразува звуковите трептения в електрични, а телефонът преобразува електричните трептения в звукови. Физ. Х кл, 1958, 182. Аналогично на разгледаното .. стереоскопично заснимане на изображението при чисто стереофоничния звукозапис се употребяват два микрофона. Й. Венов и др., К, 140.
2. Разш. Разг. Радиопредаване, радио. В края на краищата всеки има право да се опитва да осъвременява и обработва [фолклора], но до сцената или микрофона трябва да достига само най-доброто, а не да се покзава (а понякога и натрапва) всичко. Н. Хайтов, П, 283.
— От гр. μικρός 'малък' + φονἡ 'звук, глас'.