МИЛАЍМ неизм. прил. Остар. и диал. Нежен, кротък. — Ей какъв човек! Не слуша за себе си, брей! — въздъхна Миткалото. — А на времето, .., помниш ли, а? Гледам те такъв милаим .. Мълчи, гледа небето .. Само понякога ще запее... Ст. Дичев, ЗС II, 662. По високоговорителя пуснаха бодър марш и един много симпатичен и милаим глас съобщи на желаещите да се запишат за туристически поход до връх Вихрен. ВН, 1961, бр. 3117, 4. Неговото засмяно лице, неговите сладки и милаим приказки привлякоха този пътник. Ил. Блъсков, ПБ II, 31. Науката е вече доказала и потвърдила на основание на многогодишни опити, че дето има гори, реки и кории, там и суша не бива голяма, и студените ветрове биват по-милаим. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57.
— От араб. прeз тур. mülâyim.
МИЛАЍМ нареч. Остар и диал. Нежно, кротко. — Браво, Обретенов! Ти говориш толкова милаим, щото предразполагаш към себе си и най-заклетия си враг. З. Стоянов, ЗБВ III, 144. И още трапезата неположена както трябва, припряният бай Миню захъмка, заподканя гостите, замоли ги да хапнат, но така милаим ги замоли, щото и да не ти се яде, ще ядеш. Ц. Церковски, Съч. III, 238-239. — Бе той бая на умен човек мяза, не ли го чухте какво милаим приказва и как кротко. Ил. Блъсков, КУ, 25.