МИЛА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Милано (град в Италия). В тая луксозна комарджийница, дето вечерното облекло е задължително за посетителите, човек може да види изискани аристократи, .., певци от миланската Скала или някой белобрад професор от лайпцигския университет. Св. Минков, ДА, 64. Историята спомянува фамилията Сфорзини, от която Муцио пръве бил прост орач, па с юначеството си достигнал да стане войвода на една цяла войска, а син му Франц ся оженил за дъщерята на миланский княз Висконти, та станал княз и владетел на Миланското княжество. Й. Груев, КН З (превод), 29-30.