МЍЛВАМ, -аш, несв., прех. 1. Гладя с ръка някого като израз на обич; галя. Бялата ръка на певицата се плъзга по меката коса на момичето, .. Отведнъж жената спира да милва момичето. С. Северняк, ИРЕ, 141. Стрина Илчовица ги посрещна със светнале от радост очи. Тя зе унучето, милва го, целува го, па го турна до пещта да поспи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Палазов беше пристъпил по-близо, видя, че едната ръка се подигна и усети, че го милва по очите, по челото. Й. Йовков, ΒΑΧ, 63. Болният изкарваше изпод одеялото своята немощна десница, хващаше ръката на жена си и я милваше нежно и с обич, може би тъй, както никога не я беше милвал. А. Каралийчев, С, 248. Като хванал козата, той [козарят] не взел да я бие, както правят другите козари и овчари, но започнал да я милва и целува по очите. П. Делирадев, В, 308. ● Обр. Тя [Ружа] пиеше с жаден поглед светлината в очите му [на Борис], милваше с ненаситен поглед бледото му лице. Д. Талев, И, 299. Градински вейки виснат мълчаливо; / милувката на утринното слънце / трепти над тях и милва ги игриво. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 64.
2. Прен. Остар. Пазя, грижа се с нежност за нещо (мечта, дело и др.). И той още тогава, когато се зароди тая мисъл в тревожната му душа, преди да я съобщи на председателя, той няколко нощи я сам галѝ, котка̀, милва̀ страстно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 93. Това са училищата в образованите държави в Европа (..) и в Америка. На тях се харчат милиони и, както някой хвърли любов на нещо, па варди, гъдка и милва това нещо като най-скъпо за него, така милват и устрояват тия предни народи училищата. Н. Бончев, Съч. I, 72.
3. Остар. Оказвам милост. В същето време те [папите] с всички сили се мъчат да уверят себе си и другите, че те както и по-напред разполагат със съдбата на царете и народите, като наказват и милват според усмотрението си всичките силни и велики на света. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 50. Повечето гръцки владици еднакво се отнасяха към своето паство — без разлика на българи, власи или гърци — еднакво го милваха, еднакво го и скубеха. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 643. Тии не даваха на властта съвет, защото тя ги и не питаше; вървяше си по своя път, .: покорните милваше, а непокорните наказваше. Б. Димитров, Я I (превод), 39. Английският народ отвраща с ужас лицето си от тези Нана-Сахибовци [турците], а английската политика ги подкрепя и милва! НБ, 1876, бр. 39, 152.
4. Диал. Обичам, любя. „Яз виду твоята убавина, твойо род, и се залюбих у тебе, зато, ако и ти милваш, да се зеваме!“ СбНУ V, 144. милвам се I. Страд. от милвам. Добитъкът става лош и лих, та рита, боде, хапе и пр. повечето от нехарно и нечловечно гледание докле е бил млад; затова младите добичета требува да ся милват и да ся глядат мирно и кротко. Лет., 1874, 278. Копривата ся не мирише и таралежът ся не милва. Погов., П. Р. Славейков, СК, 107. II. Взаим. от милвам (в 1 и 4 знач.). Наоколо минаваха хора, помислих си, че не е твърде удобно да се милваме пред очите им, ала нищо не направих, не спрях ръката ѝ. А. Наковски, БС, 175. Не може да се не гледа с наслада как той марширува пред своята рота, отиваща на стража, ..; или как чака в полето, .., кога ще се зададе и как ще се приближи до него оная, с която цяло лято се е милвал. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 96. МЍЛВАМ СЕ несв., непрех. Нежно и ласкаво се докосвам, допирам до някого; галя се, умилквам се. — Иска ти се да ни виждаш как приказваме и се смеем щастливи под сладостното пение на птичките, .., а ти да припкаш и се радваш, да се милваш около нас със свойствения на природата ти възторг. Н. Попфилипов, РЛ, 83. След малко кравата се успокои и отново легна. Легна до нея и телето и започна да се милва. Сл. Трънски, Н, 155. Голямата мечка от Бистришката гора лежеше спокойно в своето скривалище. Двете малки мечета, които се добиха към края на януари, се милваха около лапите ѝ. Ламар, ГМ, 32.