МЍЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от милвам и от милвам се. Надя благоговейно застана до гроба .. Тя не спомняше ясно чертите на милия покойник, ни неговите милвания. Г. Стаматов, Разк. II, 186. Баба Славчовица не слагаше от ръцете си мъничката Райка. Дядо Славчо пък да биваше да я изяде от радост и милване. Т. Влайков, РП I, 40. Щъркът размаха дългите си черни криле и се впусна полегато, без да ги мърда вече, та кацна пак при другарката си. Тракането и милването се повтори сега още повече и още по-силно. Ц. Гинчев, ГК, 228. Като отдаде тая дан от милвания и любезност към животното, .., нотариусът премести стола си близо до Кардашевия. Ив. Вазов, Съч. Х, 24.