МИЛЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от милея. — Прости ми и ти, добра ми господарке майсторице, че със зло отплатих за твоето добро, за твоите грижи и милеене за мене. Р. Стоянов, М, 18. Какво друго ако не голямата преданост, работливост, милеенето за общото е характерно за жените от нашите села? ЖД, 1967, кн. 10, 16. Това дете, като едничка ваша рожба, още като нямо, вие не ще смеете да го помъмрувате, да го посъдите за грешките, дето ще прави, а таковата милеяние ще бъде причина, щото като стигне на връст 20 години и нейните лошевини ще пораснат много, много. Ил. Блъсков, РК, 8.