МИЛЀТ м. Остар. Народ, нация. В същото време той [султанът] се обръна към вътрешния си министър и рече гневно: — Натиснете здраво към земята тоя български милет, да не може да дига повече глава! Д. Талев, ПК, 287. Пашата поглади брадата си замислен. — Чуден милет сте вие там, в Румелия — каза той. Д. Талев, ПК, 80. Евтим се изкашля и рече: — И ние попаднахме на няколко заблудени овце. Като рекоха веднъж — където ни е вярата, там ни е и милетът — иди им разправяй. Цв. Минков, МЗ, 191.
— От араб. през тур. millet.