МИЛЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Милет (име на един от древногръцките градове-държави, а по-късно в VII-VI в. пр. н. е. — главен град на Йонийска Гърция). Една особена скрита светлина ръмеше под пейзажа и момичетата изпитваха чувството, че гледат на филм един приказен, отдавна отминал свят света на милетските гърци, конквистадори те и жестоките пирати на Отоманската империя. С. Чернишев, ВМ, 31. А ръждивочервената ѝ [на Аликс] коса наподобяваше цвета на милетска ваза. Д. Димов, Т, 491.


Източник: Речник на българския език (онлайн)