МИЛЍНА1 ж. Диал. Баница, млин. Идат празници, иде Коледа, ще се правят кравай, милини, добро брашно ще трябва. Й. Йовков, ЖС, 152. Разточи тънка милина. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 58.
МИЛЍНА2 ж. Диал. Стъблото, заедно с листата на тиквовите растения (тиква, диня, пъпеш, краставица и др.). А дъбът все си растял и ширел клони .. Но ето еднаж до дънера му израсла една тиква. Още не забила семка в земята, тя пуснала ластар и проточила тънка нежна милина .. След една милина тиквата пуща друга. Ст. Чилингиров, ХНН, 53.
МИЛИНА̀ ж. Диал. Приятно чувство, удоволствие от нещо мило; драгост, радост. Гранката [братята и сестра им] я посадиа во бавчата, близо до шадърванот, и тая за неколко време се стори големо дърво со златни лиси. Милина беше да слушат чоек гласот на лисето, коа повеуише най-мало ветрец. СбНУ ХIХ, 93.