МИЛЍНГИ само мн. Истор. Славянско племе, обитавало през IХ-ХII в. западните склонове на планината Тайгет в Пелопонес (Гърция), претопено в гръцката народност. Ранхините, драговичите и сагудатите са край Тесалоника, велегезитите и войничите са на юг, зад река Пеней, милингите и езерците са в самия Пелопонес. А. Дончев, СВС, 34. Самуил не се и опитваше да вдигне българските селяци с тая мечта, той се надяваше на поробените славяни — велегостичите и драговичите в Тесалия, сагудатите и ранхините край Солун, милингите и езерците в Пелопонес. А. Дончев, СВС, 627.
— Други форми: милѝни и милѝнци.