МИЛИО̀Н м. 1. Число, равно на хиляда хиляди. Те ще бъдат вложени в банката под лихва и ще стоят там додето пораснат и станат три милиона лева. Ив. Вазов, Съч. ХI, 108. — Петко, Петко бе, видя ли ги? — Кой? — Коматеви — кои могат да бъдат други? Да имат милиони и да вземат по осем лева билет за кино. Чудомир, Избр. пр, 183. Колхида се облече в чудна по красота премяна от редки растения, .. Тук са посадени милиони мандаринови и стотици хиляди лимонови и портокалови дървета. Л. Мелнишки, ПП, 34-36. Между делегатите още първия ден се появи една личност с рокля и фотографически апарат. Почна да снима писателите за китайските вестници. Нашият първи делегат пожела да се запознае с представителката на четиристотинте милиона китайци, но се върна разочарован: то било мъж! А. Каралийчев, С, 84. Кратерът зееше тъмен и страшен и от дълбоките му недра, в които преди милиони години е клокочила огнена лава, сега излизаше хлад, пустота и мъртвило. Елин Пелин, АБЛ, 128. Вярно е, че днес човечеството разполага с много мощни сметачни машини, които смятат с фантастични скорости от порядъка на милиони операции в секунда. Матем., 1965, кн. 2, 8.
2. Прен. Много голям брой; безброй. От вчера и завчера непрекъснато гърмят топовете и свирят милиони куршуми. Ив. Вазов, Съч. VI, 121. Над мен лежи морето със своите милиони звезди. Л. Стоянов, Х, 54. Предстои голям бой, битка с милион трудности. А. Гуляшки, МТС, 80.
◊ Играя си с милиони. Разг. Много съм богат, харча без сметка. „— Способен съм, много по-умен от мнозина, които си играят с милиони, които се шляят с автомобили“. П. Бобев, К, 80.
— От ит. mil(l)ione прeз фр. million.