МИЛИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от милион. Те [новите богаташи] изместяха от пазара честните потомствени фирми, съсипваха старите търговски къщи с богатствата си и чрез милионни зестри се сродяваха с най-знатните фамилии в столицата. Г. Караславов, Т, 4. Впрочем, ако Аржентина е страна на милионната емиграция, защо в столицата ѝ да нямат свое почетно място и статуите на Гарибалди, Мацини, Данте и Вашингтон. Св. Минков, ДА, 87. Милионният Букурещ политически, търговски и учрежденски център на богата страна винаги гъмжи от хора. Г. Белев, КР, 21. Не за хиляден, а за милионен път се убеждавам, че нямаш ли пари тия нищо и никакви разменни знаци, с които се плаща наем, купуват се хляб, книги, дрехи, нямаш ли пари, за нищо не те бива. П. Велков, СДН, 5. Съвременните електрически термометри отбелязват колебанията на температурата до една милионна част от градуса. ВН, 1960, бр. 2854, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)