МИЛИОНЀР м. Човек, който притежава милионни парични средства. Богатите чужденци раздаваха щедро злато и купуваха всичко: къщи, места, градини, дървета, кучета, котки, покъщнина така че старите обитатели на градчето осъмваха за една нощ милионери. Св. Минков, Избр. пр, 76. — Ти остави туй, ами чакай да понатрупаме жълтици. Милионери ще станем. Злато и сърма ще носят булките. А. Каралийчев, ПГ, 137. Бае Петко, последен келнер беше, стана милионер и не иска да знае, че тук гладни хора има. Елин Пелин, Съч. IV, 124. Аз съм човек на два милиона, ха-ха-ха .. Никога не съм чакал такъв късмет. Никога не съм мислил, че един ден ще стана милионер. Д. Немиров, В, 74. Има хора, които за пет минути спечелват цели състояния и стават милионери. Ал. Бабек, МЕ, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)