МИЛИОНЀРИН, мн. милионѐри, м. Остар. Милионер. — На ръце ли искаш ти да те носят [хората в чужбина]? Защо? .. Затуй ли, че ще им пуснеш прах в очите и ще се препоръчаш за син на милионерин, фабрикант или притежател на кораби. Ал. Константинов, БГ, 51-52. Види се, затова хаджи Ахил беше нарекъл този Йов многострадалний, за отличие от милионерина Бедний Йов. Ив. Вазов, Съч. VI, 162.


Източник: Речник на българския език (онлайн)