МИЛИТАРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Агресивна политика на усилване на въоръжението и подготовка за война. Конгресът [Щутгартският конгрес на II Интернационал] трябвало да определи своето становище и задачи към милитаризма и войната. Ист. Х кл, 157. Революционни избухвания през 1896, 1906, 1911 показват, че кайзерова Германия е носила ядрото на бунта в себе си, че хората на труда са въставали против милитаризма. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Силите на мира нарастват с всеки изминат ден и все по-настойчиво искат да се прекрати надпреварването във въоръжаването, борят се против бремето на милитаризма, за разоръжаване и забрана на атомното оръжие. РД, 1958, бр. 2, 4.
2. Система на политическо господство или преобладаващо влияние на военщината в управлението на държавата. Трябва да съжаляваме, че Франция не е същата, каквато е била в миналото. От „мозък на света“ тя се превърна в гръбнак на реакция и европейски милитаризъм. Б. Шивачев, Съч. I, 74.
— От лат. militaris 'военен' през фр. militarisme.