МИЛИЦИОНЀРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от милиция и от милиционер. Милиционерският началник, който лично ръководеше следствието около пожара, започна разпита. Ст. Марков, ДБ, 246. Издирват се хора по градове и села, дето има адресни служби, милиционерски участъци и разни административни служби. Г. Караславов, ПМ, 63. Някъде далеч се чуваше обикновеният шум на големите столични булеварди — .., тънкият писък на милиционерските свирки, които регулираха уличното движение. П. Вежинов, СО, 98.