МИЛИЦИОНЀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от милиционер. Младото милиционерче вървеше много самоуверено и изглеждаше възмъжало. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Станал си с десет килограма по-тежък и не си вече онова смутено разсилническо милиционерче с лъскавите ботуши, което не знаеше какво да прави със себе си. Сега си мъж, полезен човек. Ем. Станев, ПЕГ, 124.