МЍЛКУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Милвам. Сладкогласието, което милкува само ухото, е едно развеселяване на слабите и мързеливите човеци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 13. Кроежната хубост надминува цветната, защото тя има в разлюляването брезни и клисавина в околностите, една примама, която милкува очите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27. милкувам се страд. и взаим. Младите с’а хми е времето да се милковат, драговат. БД I, 111.