МЍЛКУВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от милкувам и от милкувам се; милване. Децата му ся набраха около него, но вместо да почувствува на техните милкувания, търговецът почна да плаче като ги гледаше. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 48.
МЍЛКУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от милкувам се; умилкване. То [кученцето] скачаше, .., но той му извика: „Махни ся, че съм сърдит и не искам твойте милкувания“. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.