МЍЛНО нареч. 1. С мило чувство, с чувство на нежност; мило. Майката влиза бързо в обущарницата. Прегръща детето си и милно нарежда: — Ах, Иванчо, сине! Ти си жив и здрав! Елин Пелин, ПР, 94. Слуша Панчо нейните оплаквания, ала нито умее да я утеши с нящо, нито ся сяща как да ѝ помогне, как да я избави от това зло. Гледа я само жално и милно в очите и мълчи. Т. Влайков, Съч. II, 97. Брат да ми си, млад овчарю! / Милно ти се, братко, моля: / по момците не ме давай, / по момците — по неволя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 141. Първи думи, / свидни разговори, / милно двама / в привечер редили. Ц. Церковски, Съч. II, 254. ● Нар.-поет. Удвоено милно-милно и жално-милно. За усилване. А баба заплака .. но сетне се усмихна милно-милно на леля и започна да разказва как веднъж си приказвали с баба Гергювица за младите и на̀ рече господ, сбраха се. И. Петров, ЛСГ, 19. Въздъхне някоя жена, а госпожа Х. ще я погледне жално-милно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442. Щом започнех: „Кавал свири на поляна, на поляна край горица“ — и двете жени подемаха известната мелодия, .. Баба оставяше хурката настрана, подпираше се до прозореца и гледаше певиците жално-милно. К. Калчев, ПИЖ, 32. Догледа го Юда самовила, / направила Марко кьор топал, / и него направи, и коне му. / Марко ѝ се милно-жално моли. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 18.
2. Като сказ. опред. При лич. местоим. в дат. пад. и обикн. с предл. за. Означава, че от някого се изпитва мило чувство, чувство на нежност към някого. Когато го задържаха, тя [майка му] едничка се разтърча за него и само за десет дни се състари с десет години. Колко жално и милно му беше тогава за нея. Г. Караславов, Тат., 193. Правителството изпратило кинематографическа експедиция да снеме бежанците, а снимките после, .., щели да бъдат изпратени на Уйлсона, та белки му стане мило и жално за Тракия. Хр. Смирненски, Съч. III, 107.