МИЛОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е мил, приятен на вид. Носът и челото ѝ бяха зачервени от слънцето. Не беше красива, но изглеждаше нежна и миловидна. Д. Димов, Т, 84. Как бе възможно зад това лице, тъй скромно и миловидно наглед, да се крие толкова злина, упоритост и омраза? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 461. Рада Госпожина .. беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. С тъга виждам пред мене неговата прекрасна външност, .. Тънка, изящна, слаба фигура, .., с мека брада на светец, миловидно, кротко изражение. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 6. Наглед [катерицата] е толкова миловидна, че всички я обичат твърде много. П. Петков, СП, 10. Селцето Р. е едно от ония хубави, гиздави, миловидни селца, на които не можеш се нагледа. Хр. Максимов, СбЗР, 8.