МИЛОВЍДНО. Нареч. от миловиден. Русин трепна, усмихна се миловидно, лицето му се изчерви. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 162. Тя като че ли знаеше, че няма стол, погледна го накриво, но миловидно и рече троснато: „А ти докога ще живееш като кукувица? Кога ще си намериш невеста?“ Г. Караславов, Т, 99.