МИЛОЗЛЍВО нареч. Разг. Милостиво. — Дигай Алекси да ходи на Голямата нива! — казваше Юрталана на жена си. — Болно е детето, нека да си поспи, — отвръщаше тя милозливо. Г. Караславов, С, 193. Понякога тя сядаше на леглото му в зимника и го гледаше в мрачината състрадателно и милозливо. — Милото — .. — майка ти знае ли, че си жив, чедо? Д. Ангелов, ЖС, 169.