МИЛОСЀРД, -а, -ο, мн. -и, прил. Остар. Книж. Милосърден; милосърд, милосерден. Милосерд към сичките престъпници, той е неумолим само към клеветниците. Хр. Ботев, КК (превод), 40. — Твоят гняв е милосерд, господарю! Хр. Ботев, КК (превод), 64. Той самодържец на телата, стрелух и яростен, себелюбив и велемудрен; господарка тя на душите, кротка и милосерда и целомудрена в смиреномудрието. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 2.