МЍЛОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Обикн. ед. Чувство на състрадание, съжаление към някого или нещо; жалост, жал. Не бяха двама братя, .., да живеят, да се поменават с чест, да имат страх от бога и милост към хората. Бяха като два вълка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 137. — Той е пиян и те биеше; .. — Василе, ела в себе си, не ме мъчи, .. Нямаш ли милост за мене и за детето? Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. — Аз не съм я разгалил, мамо, ами вие я измъчвате, без милост я измъчвате, — натъртено каза Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 263. Погледът на Виктор обикаля останалите: мършавото, спечено лице на Чинков е напрегнато, очите му излъчват настървение, в тях няма нито капчица милост. Др. Асенов, ТКНП, 154. — Това е обикновена история за джунглата. Нейните закони са написани с кръв и не познават милостта и състраданието. К, 1967, кн. 7, 16. Животът без милост ни връзва / крилата със яки въжа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112.
2. Пощада, прошка. Заплахата на Щерев, че може да го убие и сега схвана гърлото му и той не можеше да издаде глас дори за милост. Д. Ангелов, ЖС, 357. Една гръцка императрица с двете си дъщери стои там с наведена глава и моли победителя за милост. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 7. Милост няма да има Индже за непокорните. Нека всеки, комуто е мила главата на раменете, да запомни това! Й. Йовков, СЛ, 130. Шпионството — .., не намира прошка в съвестните. За тоя позор няма милост. Ив. Вазов, Съч. Х, 148. // Помилване. — Той [владиката] бил идвал оня ден в диванханата на каймакамина, зер адетът е и на Петровден, като на всеки голям празник, да пуснат двама-трима души от тюрмата. — И изпросил милост за трима — добави поп Никола. А. Христофоров, А, 135. — Чок селям от Бейтула бей, Калифер ага — направи темане турчинът, .. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши... М. Марчевски, П, 32.
3. Благоволение, снизхождение. — Откъм баира идеше Албена и след нея двамата стражари. Всички знаеха, че като последна милост Албена беше поискала да ѝ позволят да се облече както си иска. Й. Йовков, ΒΑΧ, 132. — Крепостничеството е зло, момчето ми, но е по-малко зло от това да си един обезземлен слуга. Слугата е като роба, живее само от милостта на господаря. А. Гуляшки, ЗВ, 24-25. Агата право каза — ще ги чакаме. Ще им кажем за милостта, която падишахът е решил да им подари, да ги направи равни на еничарите си. А. Дончев, ВР, 49-50. Те [турците] са озлобени, че се прави милост на държавни престъпници, а за тях държавата остава неумолима. К. Величков, ПССъч. I, 148.
4. Обикн. мн. Благодеяние, щедрост. — А ти, .. продължавай милостите си към светите божии храмове. Удвой щедростите си към сиромасите, вдовиците и нещастните. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 103-104. — Иванка награждават, Иванка обсипват с царски милости, Иванка считат за най-честит на тойзи свят. В. Друмев, И, 18.
5. Разг. Обич, умиление. Добра остана сама, задири с очи Богдана, много ѝ се искаше да го види, да му се нагледа. Всеки ден той ѝ ставаше все по-мил .. Някой ден от милост към него очите ѝ ще изтекат. К. Петканов, Х, 85-86. Рада взе подаръка от дедо Дичо, .., па ѝ мило, мило на сърце, а от милост се търколиха две едри сълзи на алените ѝ странички! М. Георгиев, Избр. разк., 84. Христака обичаше много Млекарката [кравата] .. — изпитваше някаква любовна милост към това добиче. Ил. Волен, МДС, 196. Сърцето ѝ трепереше от копнеж да притисне на гърдите си свой, роден човек — да чуе думи на милост и любов. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 71. В душата на тоя прост, болнав човек извря една силна и топла струя от любов и милост, събирана с години, и задуши гласа му. Елин Пелин, Съч. I, 120.
6. Остар. В съчет. с притеж. местоим. твоя, ваша, негοва. За означаване на по-високопоставено, уважавано лице или като обръщение към такова лице. — Дойдох, .., да се повидя пак с тебе .. А ти, .., си един от най-първите ми приятели. Ако не беше твоя милост, един ден не можех да остана в тоя с турски дух град. Ст. Чилингиров, ПЖ, 41. — Ела с мене! — строго и малко сопнато повтори непознатият. — Кой си, ваша милост? — попита поразсърден Козаря .. — Полицай — представи се непознатият. Г. Караславов, Избр. съч. I, 219. — Ти се обвиняваш, че си казал на негова милост в битността му началник „магаре“. Признаваш ли се за виновен? — Чакай, чакай, господин съдия, — нервно прекъсна Костаки. Ст. Чилингиров, ПЖ, 176. // Ирон. В съчет. с притеж. местоим. моя, твοя и т. н. аз, ти и т. н. Моя милост, както знаеш, ненавижда сопите. Ем. Манов, ПС, 7. И наша милост бе с разклатено положение при новия директор, но скоро спечели доверието му. Й. Попов, ПЧ, 38.
◊ По милост. Разг. От съжаление, без да се заслужава нещо. За изпита той нарочно бе подбрал най-трудните въпроси, .. — Ние не искаме да ни приемат по милост. А. Станоев, П, 22. Нещастната фигура на жена му го дразнеше .. Той я търпеше по милост и всякога я караше да знае, че той се е пожертвал за нея. Елин Пелин, Съч. III, 138. — Диви българи! Не стига, дето сме ги прибрали по милост тука да ги храниме, а те неблагодарници! Ст. Дичев, ЗС I, 572. Няма да сгреша, ако кажа, че тоя похвален отзив, който давам още от първия момент за книгата на г. Бурмова, ще предизвика у мнозина ироническа усмивка, .. Сякаш, че им даваме тая титла като по милост. К. Величков, ПССъч. VIII, 266.