МИЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който проявява милост; състрадателен. И да не моли за милост. Милостивите са като белите лястовици. Приказва се, че ги имало, ама никой не ги е виждал. А. Гуляшки, ЗВ, 41-42. — Вярно ли е, че ще осиновите едно сираче от Тасос? — Да, мислех да направя това, .. — Вие сте много милостив човек. Д. Димов, Т, 631. Като че ли не ѝ беше много жал за брат ѝ. Толкова ли кораво сърце имаше? А към Стела и майка ѝ се беше показала толкова милостива. Ем. Коралов, ДП, 133. После науми на верующите длъжността им към бога, ..; към вдовиците и сиромасите, нуждающи се от милостиви сърца. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11. Да се биеш, това не е все едно да си кмет. Но след тая остра закачка Радуш чувства, че трябва да бъде по-снизходителен и по-милостив към Нейка. Й. Йовков, Разк. I, 117. Тогава Петко му писа втори път — .., че цени геройството му и винаги се е радвал, когато милостивата съдба е изправяла насреща му достоен противник. Ст. Сивриев, ПВ, 121.
◊ Милостива Гана. Разг. Мекушав и отстъпчив човек. — Това е офицер. Барут! Ей такива обичам аз, само те могат да оправят тоя народ. Ротмистърът ми изглежда милостива Гана, но Балчев не го слуша. Ем. Станев, ИК III и IV, 251-252.