МИЛОСТЍВЕЦ, мн. -вци, зват. -вецо, м. Рядко. Милостив човек; милостивник. Те [прокажените] ръфаха кори от хляб, жилав като подлога на сандал, — фърлен от някой милостивец. Н. Райнов, ВДБ, 81. — Та виждаш ме, милостивецо: година лежа, фърлен в тази пропаст, дето ме отнесоха незнайни хора по божия повеля. Н. Райнов, КЦ, 115.