МИЛОСТЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от милостив. „— Боже ле милостивички, / бог да убие французе, / едно си братче я имах, / и тия да го убият / на тая чука Пиперка, / на Битолското равнище.“ Нар. пес., СбВСтТ, 780.
