МИЛОСЪ̀РД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Милосърден. Който търпи другите и почита чужди мнения, той бива и милосърд. Й. Груев, СП (превод), 316. Християнската религия, толкоз богата с човещина, не е забравила да смята между милосърдите дела посещението на затворниците. Др. Цанков, ТМ (превод), 200. „Ако нашият род не бе сгрешил пред бога, ний никога не бихме паднали в тези злини; но подир малко бог, умилостивен от кръвта на братята ми и от моята, ще стане милосърд към нашия род.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 92. Чуй злобний вой на псета! След тях лети съдбата! / Подушен е беглеца, и тук дори, о, смърт! / При теб, прекрасна майко, до вчера непозната, / отмора сетна диря и поглед милосърд! Т. Траянов, Съч. III, 69. И богомолник бе и благ и милосърд, / и в струване добро не знаеше почивка. П. П. Славейков, КП ч. III, 17.