МИЛОТА̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на мил. Румяна бързо отви ръка от Златковото рамо и като изправи глава, впи черни очи в неговите .. Златко пламна. Тия очи, що гледаха сега с такава милота към неговите, като че разтопиха всичката му овчарска коравина и той сети себе си смекчен. Ц. Церковски, Съч. III, 34. Който гони хубост и приятност не бива да заборавя, че хубостта и милотата [на устата] не са само в образа (формата), а са най-много в мърданието и в начина, с който ся оживява и изказва тая форма. Лет., 1874, 59.