МИЛУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. 1. Милвам. Малко ли се караше и на добрата Селвета? Той не можеше да я търпи кога милуваше децата. К. Петканов, ОБ, 116. Хладният ветрец, .., милуваше нашите пътници и развяваше космите над челото на Невенка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 144. Целувал жена си и излязъл. Къде? При враний си кон. Милувал коня си. Ст. Ботьов, Κ (превод), 65. Отпреди не забелязваше, че има деца в село, а сега неволно ги милуваше с очи. И. Петров, НЛ, 155-156.
2. Обичам, почитам, уважавам. Мита е прибрана къщница и много те милува. Повече от мене трепери над тебе. К. Петканов, ЗлЗ, 267. Хубаво си отечество мое! .. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 136. Повече е почитовал ония, които са го милували искрено, нежели своите сродници. Й. Стоянович, ДСС (превод), 65-66. Знак на мужествена душа е да милува някой врага си, когда го гледа в злополучие. А. Гранитски, ПР (превод), 47. милувам се страд. и взаим. — Хаджи, недей дума согласие, — обади се Стамболият, — не се гледа хората милуват ли се или се мразят, ами се гледа кадърни ли са. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Здрависват се, цалуват се / със човките си мали, / любуват се, милуват се. Ив. Вазов, Съч. III, 22.