МИЛУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от милувам и от милувам се. Гюрга Самодива: — Скоро ти се теб умаря сърце от милувки и от смях. Стилян: — Е, не е то цял живот в смях и милуване само. П. Тодоров, Събр. пр II, 131. Нежното детинство, обиколено от покровителства, от милувания, .., не познава нито подозрението, нито ненавистта. Ч, 1871, кн. 8, 244. Морците придобиват страст за техний кораб: тии плачат от жалност като го напущат и от милуване като го намират пак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 19.