МИЛУ̀ВКА ж. Акт на милване като проява на нежност, обич; ласка. Ирина плачеше тихо и по пълничките ѝ мургави бузи се търкаляха сълзи .. Майката се приближи и я погали по бузата. Без да иска, Ирина целуна ръката ѝ. Стори ѝ се, че в тази нежна милувка, в тази загрубяла, но топла ръка имаше някакво дълбоко съчувствие и разбиране, което не беше подозирала досега. Д. Димов, Т, 23. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка. Елин Пелин, Съч. I, 15. Велко скочи, а идеше му да я сграбчи и да я смаже в прегръдките си. Ала не беше прилично да се прегръщаш и целуваш кога да е. И за милувки идват блажени часове, но не всякога и всякъде. Д. Талев, И, 359. Тя не бе чула от нея добра и насърчителна дума — майчинска ласка и сърдечна милувка. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. А милувки дай на млада — / и целувки! / Те са, те за хубавица / като за лоза росица. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 15. ● Обр. Спомни си в детинството, .., как дълго, ненаситно гледаше блестящата вечерница над потъмнялата гора. На ранина, събуден от милувката на утринната роса, той я виждаше отново, сега вече като зорница. З. Сребров, Избр. разк., 89. Градински вейки виснат мълчаливо; / милувката на утринното слънце / трепти над тях и милва ги игриво. Π. Π. Славейков, СЩ 1916, 26.