МИЛЬО̀, мн. -ля̀ и (рядко) -та, ср. Малка, обикн. плетена от тънък конец на една кука на едри фигури, покривка за украса на маса и др. Върху масата моята благодетелка беше поставила плетено мильо, модел 1926 година. Тонич, ББК, 9. На дървения скрин, застлан с плетено мильо — портрет на Слановски във военна униформа. В. Нешков, Н, 43. — Да, точно така съм си представял винаги тази стая: нищо еснафско, свързано с момински чеиз, плетени ковьорчета, бродирани възглавнички и мильота. Н. Стефанова, ОС, 210.
— От фр. milieu 'среда на нещо'.